Този постинг е за доверието, вярата и глупостта да повярваш че те разбират. В последната седмица или нека го наречем 10-ина дни нонстоп ми бе доказвано, че независимо колко опит имаш, колко трудности си минал и с колко хора си общувал , колко книги си прочел или за колко велик се мислиш винаги в опит да задоволиш глада на самотата се доверяваш на неправилните хора и колкото пъти го направиш толкова пъти те прецакват и винаги избират най-трудният за теб период.
Чудя се как някой си шмульо щото се е стреснал, че си общува прекалено добре с теб изведнъж решава да спре да го прави, за да види че можел - пълна глупост и след това се обажда да се обяснява че всъщност "виж сега аз много те харесвам и се притеснявам от това ама въпреки че се опитах не мога да спра. Майната ти!
Как човека в който си вложил надежди, че може да ти бъде партньор, да поеме час от работата изведнъж решава че му е много трудно да бачка с твоето темпо и отива на някаква мижава работа от 9 до 5 с извинението ами аз не мога така.
Как най-добрият ти приятел, изведнъж решава че ти се сърди - само защото нямаш време да излезеш на кафе с него, или за това че не му отговаряш на текстовите съобщения. Нали най-добрите приятели са за това да те разбират, да те подкрепят и да те харесват независимо от всичко. Нали са за това да намират правилният начин и време да ти кажат - спри се малко поогледай се, поеми въздух, а вместо това ти заявяват "виж кво що не ти тегля едни майни, щото въобще не ми харесваш сега, хич не ми пука колко работиш, а как изглеждаш".
Как като се замисля, че може би и той е прав... се сещам, че две от най близките ми приятелки, които обичам с цялото си сърце и душа, които са до мен и са били до мен от много време и през много неща, а в последно време не се сещам дори и да им се обадя. Дали и те си мислят по същият начин за мен - тази пък какво се прави или доказаното приятелство през годините им позволява да ме разберат и подкрепят?
Чудя се и как когато вече си се отчаял че си най-големият лаик в общуването - получаваш подкрепа от най-неочаквани места (Иво ти си знаеш, Тони и ти), което те принуждава отново да повярваш в хората и тяхната доброномереност и те кара да разбереш че всъщност и ти трябва да се замислиш как се отнасяш към тези към които проектираш своите очаквания. Вероятно проблема не е в доверието и правилността на избора на кой да се довериш, а в двата излъчвателя и липсата на приемник!!!!
30.01.2007 Цената на доверието
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля – вместо да ударя,
Да повярвам – щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Мислих дълго, защото момичето ми е близка и стигнах до решението, че това е единственият начин да откриеш истински приятел. Но не трябва да губиш вяра. И разбира се, трябва да си приятел също и да не забравяш тези, които са ти помагали...
аз лично доста си орнаичих комуникациите по тоя повод
слава богу, има няколко чеовека, с които и една година да не сме се виждали,след това пак всичко си е по старо му :)
"Истинският приятел не е за да губиш времето си с него,а за да го изживееш."
Стара приказка с много истина.Лично аз имам сходен проблем,но не с приятели,а по - лошо:кумовете.Но след като видиш,че не можеш да изгладиш отнощенията,е най - добре да направиш както е казал добрият стар китаец:Оглеждаш се и изоставяш неразрешимите задачи да се решават сами.Без да се предаваш.Без да скланяш глава.
Истинските приятели винаги ще те разберат.Но се иска и ти да си истински с тях.
"Колко нелепо и необичайно постъпва онзи, който се изненадва от нещата, които се случват в живота"
Марк Аврелий
"Размисли"
Естествено визирам себе си, с усмивка този път.
