Мислите, набъбващи в душата ми, израждат се в кошмари, които черят нощите ми. Кошмарите създадени от дните ми отново в реалност се превръщат и дразнят сетивата ми. Измислени морални принципи, налагани от хората за успокоение – драз...

Пролетта ме унася в призрачен сън на желания, които обземат ме страстно и карат ме да мечтая за светлите слънчеви дни. Денят в офиса бавно се ниже, забулен от шума на тракащи клавиатури, шумящата хартия на документите и старият компютъре...

Мисля, мечтая, сънувам, не мисля.... нося се по денят катo призрачна лодка изгубила собственика си, влюбен в морска сирена, играеща в зеленото море и създаваща белите гребени на вълните, блъскащи брега и пясъкът поемащ ги като жадна любо...