днес ми е последен ден на във фирмата. прекарах две много яки години. аз съм на 31 години, а бях обградена с колеги които са на по 22,24 години и бяха две много забавни години. на външен вид разлика много няма, особено в моя случай тъй като младея доста, даже се шегувам че от онзи ден вече съм на 26; както и да е; отивам на по-добро място а ми е мъчно. много съм свиклна с тях, даже и с детските простотии, разговорите за секс от 9 сутринта и всичко останало. Ще ми липсва това усещане на детска радост и наивност и откровенна глупост понякога.

Както и да е. Чудя се какво още правя в офиса като най-добрият вариант е да се измета по тихичко и без много сбогувания. Направих някой много добри приятелства, които знам че няма как да поддържам понякога когато знаеш какво ще се получи е много тъжно и тежко. Вчера се разплаках в коридора, но днес съм добре. Може ли да съм на 31 и да приемам нещата по този начин, въпреки че се правя на "здвер" за да плаша "децата" явно имам и една по мека страна.

е 31 не е залеза на живота...но .от позицията на 24 изглежда преклонна възраст....то пък кой ли ги пита тях...защо напускаш....това не е последното хубаво нещо в живота ти

Аз така напуснах преди 6-7 години едно място, после го боледувах поне 2 години и пак не съм го прежалил съвсем. Новата фирма ми даде много възможности, работих много повече, сега обаче не съм получавал заплата от три месеца и въпреки това не мога да напусна, защото съм създавал нещо ново и ми невъзможно да го зарежа просто така...Стискай зъби и скачай в дълбокото, това е. Стискам ти палци всичко да е наред!

мина месец и доста неща се случиха, тогава нямах сили да ви отговоря и на двамата, но сега имам - всичко е наред и даже много наред!